За лиричния Григор Димитров и "брат" му Агаси

четвъртък, 10 януари 2019 г. | 13:20 Прочетена: 15711
Автор:
Андре Агаси и Григор Димитров
Андре Агаси и Григор Димитров
Принт Свали PDF
- Аа +

Сантименталният Гришо е познат на всички, искаме боеца!


Лиричният герой Григор Димитров е познат на всички ни. Онзи милият, сантименталният, романтичният и суетният. Винаги готовият да изненада любимия човек и да го трогне с жест или дума.

 

Видяхме отново сантименталната му страна и преди дни. Този път не беше обяснение в любов към Никол, а лирично отклонение, посветено на Андре Агаси. Гришо каза, че с американеца го свързвало нещо много повече от приятелство - двамата били като братя.

 

Как да не пророниш сълза за това братство, разпростряло се във времето с 20 и кусур годишна разлика между синовете на тениса от Щатите и България?

 

Така е. Григор знае как да ни разчувства. Правил го е много пъти. Но не толкова с личните си драми и светоусещания, а с играта си на корта, с победите, с титлите...

 

Всеки си има личен живот и избира сам как да го живее и да приема случващото се в него, но съдбата на големия спортист е да излага на показ на първа линия способностите си и своя талант, а не оголените си нерви.

 

Нещо, което Гришо вече толкова години не успява да проумее. И толкова години не може да диференцира и да намери баланса между секссимвола и романтичния герой от едната страна и целеустремения боец с ракета в ръка от другата.

 

В този ред на мисли е добре да припомним на Димитров, че американският му "брат" на 25, през далечната вече 1995-а, имаше три титли от Големия шлем, а на 29 беше печелил всички купи от голямата четворка.

 

А не е като да не беше и той секссимвол и суперзвезда, която се подхлъзваше на динените кори на суетата си и правеше глупост след глупост. Но беше и бунтар с ясна позиция за всичко, който не хленчеше за щяло и нещяло, а са учеше от грешките и слабостите си.

 

Понякога беше непокорен, груб, циничен... Беше хулиган, ако щете. Но това работеше в негова полза и го правеше още по-силен боец.

 

И именно този братски завет трябва да търси Григор Димитров в сътрудничеството си с легендата, а не толкова да си прави илюзиите, че с Агаси в щаба ще подобри ретура си и бекхендите като с магическа пръчка.

 

Плюс това, безброй пъти е ставало въпрос, че играта е заложена в ДНК-то му - всичко въпрос е на нагласа и фини настройки, които Гришо ни е убеждавал, че може да прави.

 

Но така и не може да ни убеди, че главата и ръката са способни за дълго да работят в един такт. Че може да се сбие с демоните си и да се ядоса. Да изкара онзи, позитивния, спортен гняв, който не руши, а съзидава, тласка към постоянство и не позволява лъкатушенето в крайности.

 

Най-вече затова трябва да използва времето си с Агаси, а не да ни обяснява за братската им близост, в която по-малкият брат изглежда като неудачник. Не за друго, а заради факта, че срещу името на големия са записани 8 (ОСЕМ!) трофея от Големия шлем, а колко са тези срещу името на Григор знаем всички.

 

ТОП за деня