Треньорът на Бербатов: Димитър притежава елегантност и нестандарт

неделя, 21 януари 2018 г. | Прочетена: 524014
Автор:
Димитър Бербатов
Димитър Бербатов
Принт Свали PDF
- Аа +

"Светослав Тодоров ми е голям приятел"


Дейвид Джеймс, настоящият треньор на Димитър Бербатов в индийския Керала Бластърс, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт по ТВ+. В кариерата си легендарният вратар игра за 10 отбора. Има 170 мача без допуснат гол във Висшата лига. Стигна до кота 572 двубоя в елита на английския футбол. Има 53 мача за английския национален отбор и е кавалер на Ордена на британската империя. Легенда е на славния Ливърпул в продължение на 7 години. На вратата на петкратния еврошампион заменя колоритния Брус Гробелаар. За „червените“ от „Анфийлд“ записва 214 мача и заема трайно място в сърцата на феновете на английския гранд.

- Мистър Джеймс, колко пъти сте бил в България?
- Мисля, че два пъти. Би трябвало да го зная... Англия игра световна квалификация срещу България през 2009 година. И миналото лято бях част от благотворителния мач между фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго.

- Играхте ли срещу България?
- Добър въпрос, но много години минаха. Имам само добри спомени от България. Би трябвало да съм играл.

- Какво е мнението ви за Димитър Бербатов? Бяхте от неговите гости.
- Димитър е невероятно талантлив играч. Един великолепен нападател, който го доказа с многото сезони и голове във Висшата лига. За мен беше голяма чест да бъда част от неговия двубой в София. Бербатов е наистина голям човек.

- Вкарвал ли ви е гол?
- Да. Помня със сигурност един гол. Тотнъм победи Портсмут с 1:0 и попадението беше негово срещу мен. Вкара го с левия крак от дясната страна на вратата.

- Как бихте го оприличил като нападател? Бихте ли го сравнил с другите?
- Прекрасен нападател. Бербатов не е само нападател. Той играе и като полузащитник, който може да разпределя играта на отбора си. На него не му е необходимо да вкарва много мощ в действията си. Притежава елегантност и нестандартност, която може да е фатална за съперника.

- Познавате ли други български играчи?
- Имам един голям приятел – Тоди.

- Къде се засякохте със Светослав Тодоров?
- В Уест Хем. Тоди е моят човек!

- Приятели ли сте?
- Не само. Бих казал много добри приятели. Често сме в контакт, виждаме се понякога.

- А други спомени от нашия футбол имате ли?
- Честно да ви призная мога да говоря само за хората, срещу които съм се срещал в английския футбол. В нашата професия е необходимо много да се съсредоточаваш върху мачовете, които са буквално през ден. Нямаш време да се оглеждаш в страни. Затова и мога да говоря за Бербатов, за Тоди. С тях съм имал пряк контакт.

- В кариерата ви винаги сте били титуляр във всеки отбор. Как го постигнахте?
- Да, така беше повече от 20 години. Най-важното нещо са здравата работа и увереността в собствените качества. Освен това винаги съм имал много добри треньори. Аврам Грант например беше мой мениджър и се зарадвах да го видя на мача на Бербатов. Той е човек, който много обича футбола.

- В България и по света има много английски фенове. Всички те се питат какво е проклятието, което тегне върху английските вратари на големите мачове. Вярно ли е?
- Това не е само върху вратарите, а върху отбора. След световното първенство през 1966 година не сме спечелили голям турнир. Всички в Англия трябва да повярваме, че е дошло времето, в което националният отбор отново ще е на върха.

- Кои вратари харесвате?
- Моят голям фаворит е Джиджи Буфон. Той е легенда. Помня го от малко момче, когато играеше в Парма, до последния финал в Шампионската лига. Разбира се, по света има и много други вратари от екстра класа. Такъв е например Мануел Нойер.

- Какво смятате за налагания от него стил да играе силно с крака и дори да бъде като защитник?
- Много интересно и рисковано. Мисля, че и вие в България имахте такъв вратар през 80-те години или се лъжа? Гледал съм видео на един, който редовно излизаше до централната линия. И аз съм опитвал, но не бих го правил. Нойер поема много рискове в определени моменти. Уго Лорис от Тотнъм също е вратар, който може да играе по такъв начин. Не знам обаче доколко е оправдан рискът.

- Съгласен ли сте, че сте в неравнопоставено положение с нападателите? Вашите грешки се помнят, а техните – не.
- Така е. Когато гледаме репортаж от даден мач, изпуснатите положения обикновено са много. Но сбърка ли вратарят, само него коментират.

- Коя е вашата най-голяма грешка?
- Никога не съм правил такава.

- Изкарахте много години в Ливърпул, един изключително популярен отбор по света. Каква е магията на „Анфийлд“?
- Не мога да я опиша. На стадиона на едни и същи места има хора, които са били на мач и през 70-те, и през 80-те години. Когато ме видят, винаги ми казват: „Хей, Джеймс, Ливърпул!“ Едно от най-великите чувства е да играеш за този клуб. Феновете на Ливърпул не само пеят песента „Никога няма да сте сами“. Те те карат да се чувстваш по такъв начин. Ето, аз например, имам отлични отношения с някои фенове, въпреки че отдавна не играя за Ливърпул.

- Какво е чувството да слушаш химна на Ливърпул?
- Неописуемо е. За първи път ми се случи да настръхна от тази песен на „Уембли“. Над 40 000 души пееха в един глас. Песента е много популярна. Дори когато играх в индийския Керала, също толкова хора я изпълняват като един. Представете си – хиляди индийци пеят „You’ll never walk alone“. Магическо е. Това е ефектът, който Ливърпул има върху феновете по света.

- Защо един толкова велик в миналото клуб не може нито веднъж да стане шампион в ерата на Висшата лига?
- Учудващо е и за мен. За Ливърпул титлата в Англия сега е като светия граал. Успяхме да спечелим Шампионската лига, но не и Висшата лига. Мисля, че с Юрген Клоп отборът има своя шанс. В момента английското първенство е изключително оспорвано с много равностойни отбори. Може би следващата година Юрген ще може да се бори за титлата.

- Преди сезона кой ви беше фаворитът?
- Нямам фаворити. Вижте – аз обичам футбола. Обичам и Ливърпул, и Астън Вила, и Уест Хем, и Манчестър Сити, и Портсмут, и Борнемут, и Керала Бластърс. Да, и националния отбор на Англия, естествено. Наслаждавам се на играта. Досега говорихме за Ливърпул. Феновете на отбора гледат на мен все едно вчера съм си тръгнал, а не преди десет години. Ако се срещна с фенове на Портсмут, говорим все едно предната вечер сме били заедно. Това е красотата на футбола. Наслаждавам се на страстта на феновете към играта. Не искам да казвам кой клуб обичам повече. Бил съм в десет различни. Обичам ги всички.

- Вие сте четвърти по мачове във Висшата лига. Имате 572 участия. Кое е най-впечатляващото?
- Първото от тях. И ще ви обясня защо. С него започва всичко. Освен това беше първият пряко предаван мач в историята на Висшата лига. Играх за Ливърпул срещу Нотингам.

- И как завършихте?
- Е, не както трябва. Нотингам ни победи с 1:0. Днес гледате почти всеки ден мачове от Висшата лига. Но с този започна всичко.

- Ядосахте ли се, когато Петер Чех ви задмина по брой сухи мрежи във Висшата лига?
- Как да се ядосам на едно момче, което е печелило Висшата лига, Шампионската лига, печелило е всичко. Петер е феноменален вратар. Ако трябваше да избера кой да подобри моя рекорд, то бих избрал точно него. Като гледам в каква форма продължава да е, тепърва ще увеличава това постижение с екипа на Арсенал.

- В края на кариерата си отидохте в Исландия. Защо избрахте тази страна? Какъв опит е това?
- Никога не бях излизал в чужбина. По това време играех за Борнемут в трета лига. Един приятел ми се обади и ме попита дали бих отишъл за шест месеца в Исландия, където предложи също да съм му и асистент. И слушайте – с Вестманея играхме в квалификациите на Лига Европа срещу Цървена звезда. На техния стадион в Белград имаше 35 000 души. А цяла Исландия е малко повече от 300 000 жители. И в края на мача хиляди пламенни сръбски фенове ни аплодираха заради представянето ни. Чувствах се горд, както и всичките ми съотборници. Такова невероятно нещо е футболът. Тези шест месеца в Исландия бяха страхотен опит. Разбрах, че и в тази страна футболът е цар.

- А днес всеки във футболния свят говори за чудото Исландия. Вие бяхте там. Обяснете ни как е възможно Исландия да бие Англия в осминафинал на европейско първенство?
- Дълго е за обяснение, но ще се опитам да го направя по кратния начин. Всички исландци еднакво обичат футбола. Колкото мъжки отбори има, толкова са и женските. 12-годишни момичета играят, 12-годишни момчета – също. Всеки е в играта. Повечето добри футболисти отиват в Швеция, в Норвегия, въобще в чужбина. За исландците като цяло спортът е начин на живот. Те са малка държава, те са викинги. И малцина имат бойния дух на исландските футболисти. Борбата е в кръвта им. Така беше и на европейското първенство. И там точно в мача срещу Англия те направиха най-голямата изненада.

- Като бивш национал на Англия как гледахте и приехте тази загуба от Исландия?
- Вижте – аз съм фен на Англия. Но една малка част от мен продължава да обича Исландия. В този ден по-добрият победи. Така е във футбола. Ако английският отбор бе играл по-добре, сигурно щеше да спечели.

- Имате два трофея в кариерата си. Първият е с Ливърпул – купата на лигата, а след това с Портсмут спечелихте купата на Англия. Кое от двете повече си обичате?
- Купата на Англия.

- Защото я спечелихте с по-малкия клуб ли?
- Не, защото беше третият ми финал в турнира. През 1996-а година загубих с Ливърпул, после и с Астън Вила. А успях с Портсмут. На четвъртфинала бихме дори Манчестър Юнайтед. Купата на лигата с Ливърпул беше странна. За този клуб трофеят не е голям.

- Англия си остава домът на футбола. Феновете очакват един ден националният отбор да спечели световната титла или европейско първенство. Какво пречи на тима дори да играе финал?
- Най-вече това, че съперниците са прекалено добри. Вижте например Франция. Продължавам с Германия, Испания, Бразилия. Всички те са много класни.

- Но мнозина твърдят, че Висшата лига е най-силното и атрактивно първенство.
- Най-атрактивно първенство не означава, че там играят най-добрите отбори. Вижте как Португалия спечели Евро 2016. Много от мачовете на тима завършиха наравно. Гърция спечели Евро 2004 с минимални победи с по 1:0. Успехът не идва задължително с атракцията. Това са турнири, където трябва да побеждаваш. Но ето че миналата година Англия стана световен шампион при юношите. Младежите също се представят добре. Въпросът е тези момчета да започнат да играят редовно. И в следващите 5-6 години бихме могли да бъдем най-добри в света и да останем такива десетилетия напред.

- Не сте ли съгласен, че са прекалено малко английските футболисти и треньори във Висшата лига?
- Английските клубове искат да съберат най-добрите футболисти от целия свят. А същото се отнася и за треньорите. Пари има достатъчно и това позволява да се привлича наистина най-високата класа. Много от чуждите треньори предпочитат да си водят чужденци. Обратния пример е аржентинецът Маурисио Почетино, който залага в Тотнъм на немалко англичани. Целта оправдава средствата, а тя е да си възможно най-високо в класирането.

- Стила на кой треньор най-много харесвате?
- Не искам да назовавам един човек и един стил. Наскоро се срещнах с Почетино и ще ви кажа, че той е много добър човек и специалист. Юрген Клоп също е такъв. Аз обичам да говоря за личностите, за хората. Когато си добър човек, то и отборът ти играе добър футбол.

- Антонио Конте спечели титлата с Челси в първия си сезон, но е далеч от успех сега.
- Очаквах да му е много трудно. Искаше ми се Ливърпул да е фаворитът този сезон, но...

- Защо Манчестър Юнайтед, най-успешният клуб във Висшата лига, не може да стане шампион след ерата на Алекс Фъргюсън?
- Това е въпрос на еволюция. Вижте колко е велик Ливърпул от 70-те и от 80-те години. А сега, вече близо 30 сезона, отборът не може да стане шампион. Манчестър Юнайтед пък дълго доминираше във Висшата лига, но...Винаги времето ти изтича и някой друг поема вълната.

- Защо до този сезон английските отбори в един дълъг период не успяваха да стигнат последните етапи в Шампионската лига? След титлата на Челси през 2012-а никой от тях не е бил на финал.
- Защото испанците са твърде добри. Ние имаме най-доброто първенство, но не и най-добрите отбори. Вижте само какво прави Кристиано Роналдо в Реал (Мадрид). Той е наистина феноменален вече толкова години.

- След края на кариерата си се влюбихте и в журналистическата професия. Имате коментарна рубрика във вестник, анализирате по телевизията. Кое е по-трудно – да играеш или да коментираш?
- Може би по-трудна е сегашната ми работа. Когато си на терена, взимаш решенията за миг. А сега трябва да анализираш защо някой е сбъркал или защо е направил спасяването на годината. Как се е стигнало до него? Кой преди това е сгрешил? Но не можеш нищо да промениш. Трябва да го изкоментираш така, че да е интересно за аудиторията.

- Имало ли е треньор или футболист, който ви се е ядосал за коментар?
- Не, защото не говоря лошо за хората. Освен това аз съм дипломиран треньор и знам какво е. Аз съм повече анализатор, отколкото коментатор. Не ми е в стила да оплювам някого.

- Вече започнахте като треньор, но в Индия. Защо чак там? Какви са амбициите ви?
- Започнах в Индия с Керала Бластърс като играещ мениджър. Там сезонът е само четири месеца. Искам да бъда треньор или спортен директор. Искам обаче и да си запазя контакта с телевизиите. Ще остана завинаги във футбола. Моята цел е да развивам футболисти и въобще да съм част от играта.

- Фил Невил каза в интервю пред нас, че в родината си английските треньори нямат шанс за развитие. Вярно ли е?
- Много зависи дали ще приемеш точната работа. Ако някога стана треньор в Англия, ще искам клубът да разбере моята философия и да ми даде шанс да развивам млади футболисти, а не да купувам чужди.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
 
®Livesport.bg /