Стоичков призна: Левски-Спартак ме доведе в ЦСКА

понеделник, 22 октомври 2018 г. | Прочетена: 80311
Автор:
Христо Стоичков, Димитър Пенев и Димитър Бербатов
Христо Стоичков, Димитър Пенев и Димитър Бербатов
Принт Свали PDF
- Аа +

"Използвах ги като такситата „Юбер" - първи в България и даже безплатно"


Официалната биография на най-популярния българин по света Христо Стоичков излиза на пазара на 25 октомври /четвъртък/ в 1200 търговски точки в страната.

Освен в книжарниците в страната, книгата ще се разпространява в моловете и на специални щандове в хипермаркетите.

В 400 страници Кавалерът на „Златната топка“ разказва без маска и грим целия си живот като във всяка глава има случки, които стават известни за първи път. Това не е една захаросана история за Христо Стоичков, а откровен разказ за битките му в живота, страданията, грешките, гафовете. И разбира се, много весели моменти и въобще изненади. А всичко това е преразказано от спортния журналист Владимир Памуков, с когото Камата е съавтор на книгата, която издава „Софтпрес“.

До официалното представяне на „Христо Стоичков – Историята“ книгата в хотел „Маринела“ на 5 ноември /понеделник/ ще публикуваме части от изданието. Единственият българин сред 100-те най-велики във футбола ще се появи специално в този ден за тържеството с участие на известни личности от различни области и свои приятели. А днес например ви представяме първата неизвестна история от „Историята“ – как Левски доведе Христо Стоичков в ЦСКА.

Цитатът започва оттук:

„Впрочем тук идва моментът да ви призная една тайна. Нали и затова я пишем тази биография? Разсекретяваме досиетата „X". През късната есен на 1984 година пристигнах в ЦСКА с любезното съдействие на вечния враг на армейците - футболен клуб „Левски-Спартак"! Звучи невероятно, но си е абсолютен факт - като този, че Слънцето изгрява от изток!

„Хеброс" игра срещу „сините" за Купата на Народна Република България в Харманли. Бяха много силни в този момент, но въпреки това не ни биха лесно. А след мача Сава Савов уреди гостите да вземат „едно от момчетата" в автобуса си до София - имало работа да върши там. И те не само приеха, но и бяха много любезни с мен. Дадоха ми дори вечеря - пакет суха храна като на всички от отбора. И, о-о-о, какво намигане на Съдбата. Бих казал и с двете очи! Настаниха ме на двойна седалка до Николай Илиев. Играч, с когото по-късно във времето никога не сме се харесвали. Нещо повече - само седем години по-късно стигнахме до открита конфронтация за това кой от нас двамата да е капитан на националния отбор.

Отсъствах от мач с Шотландия в Глазгоу през март 1991 година и тогава преди двубоя отборът му взе лентата, но... Но в името на някакъв измислен компромис избрали да я дадат не на мен, а на трето лице - на вратаря. Махнах небрежно с ръка при тази новина. Лентата не прави футболиста. А и в този период на моята кариера не само се бях изправил с лице пред най-големите мишени в световния футбол, но и се чувствах готов да ги сваля.

Стоп! Много скочихме във времето. Връщаме се в автобуса. Тогава аз също бях любезен с левскарите. Не им казах да ме оставят пред комплекс „Червено знаме", защото отивам в ЦСКА. Не исках по никакъв начин да се обидят. Най-малкото защото се показаха колегиални. Посочих им за моя спирка хотел „Плиска", който беше съвсем близо до червеното гнездо. А там пък вече ме посрещнаха треньорът Стоян Йорданов и администраторът Любо Царев.

Така стана всичко. Де факто „Левски" ме отведе на колела в ЦСКА. Използвах ги като такситата „Юбер" - първи в България и даже безплатно. Да, неведоми са наистина пътищата господни и аз пътувах по един от тях със... „син" автобус. Наясно съм, разбира се - ако тогава левскарите можеха да погледнат в бъдещето и да видят каква „стока" доставят в София, сигурно щяха...

Щяха да ме влачат от Харманли до столицата, завързан с въже за теглича на автобуса. И с право - колко много проблеми щяха да си спестят така!

В ЦСКА още от първия ден бяха в шах с моята история. Не само че съм пристигнал с автобуса на „Левски-Спартак", но и нямам документи! Шефът на футболния клуб, полковник Никола Миланов - вездесъщият типаж Чопъра, за когото дори в Харманли бяхме слушали легенди - не можеше да повярва какъв елемент се е изпънал пред бюрото му. „Момче, какъв такъв незнаен герой си, че да ми се явяваш в ЦСКА като нелегален?!" Това ми беше за „Добър ден". Какво можех да му отговоря? Приех друга тактика. Мълча и дъвча въздух. Мъча се да не го гледам като елен - фарове. Някаква муха от „В" група се явява неподготвена пред другаря полковник, който само преди две-три години е командвал ЦСКА при детронирането на еврошампионите „Ливърпул" и „Нотингам".

Миланов изръмжа още нещо в свой стил и задейства машината още пред мен.

Каза ми, че е русенец, но това изобщо не повлия, когато вдигна телефона на моите хора от неговия роден град. Изстреля като „Катюша" ругатни към тях и след като здраво ги зашемети, чух най-важното. Ако до 24 часа паспортът ми не се появи на „Армията", да се стягат за 6-месечен запас. Като за начало. Много време им даде. Не, не само за срока на запаса. Още вечерта паспортът беше в джоба ми”.

 
®Livesport.bg /