ДАНЪКОПЛАТЦИ В ПОВЕЧЕ

понеделник, 20 август 2018 г. | Прочетена: 52124
Автор:
Георги Атанасов
Георги Атанасов
Принт Свали PDF
- Аа +

Телевизионната злоба срещу ЦСКА не е от вчера…


Възмущението на червената общност след нелепия коментар по националната телевизия от Копенхаген е не само основателно, но и закъсняло. Добре, че най-активните привърженици от сектор „Г“ излязоха с аргументирана позиция срещу нетърпимия медиен слугинаж, с който се занимавам повече от четвърт век.

 

Веднага отбелязвам, че телевизионната злоба срещу ЦСКА не е от вчера. Рецидивите на тази грозна тенденция тръгват далеч назад във времето, още от периода на „комунизма“, но този път чашата на търпението преля, тъй като става дума за най-важния обществен ефир, финансиран с парите на българските данъкоплатци. Но какво излиза? Ами това, че половината от гражданите дават своята вноска в бюджета на БНТ, за да станат свидетели на една непоносима гавра с техния любим отбор?! Тоест, данъкоплатци в повече със задължения, но без права…

 

Далеч съм от мисълта, че ръководството на медията е наредило подобно отношение към европейското участие на един български отбор. По-скоро става дума за солова акция на коментатора, решил да се прави на интересен за сметка на голяма част от хората, които му плащат заплатата. Или да се хареса, дано безвъзмездно, на многобройните душмани на 31-кратните шампиони?! Каквито и да са мотивите за антибългарския, преднамерен и провокационен тон на младия колега, подобно неадекватно поведение би довело до незабавно уволнение, ако се спазват професионалните и етичните стандарти. Поне в обществените медии на държавите, които наричаме “бели“. Защото частният ефир е едно, а общественият – съвсем друго. И как така коментарът от мача в София бе нормален, а този на реванша в Дания – неадекватен?

 

Да помислим на глас каква е психологическата предпоставка за подобно поведение спрямо най-авторитетния и най-признат по света български отбор. Обяснението води назад във времето, когато партийните медии всячески работеха срещу „комунистическия“ ЦСКА и в полза на „опозиционния“ Левски-Спартак при МВР и ДС. Точно в онзи период, наричан тоталитарен, се случваха абсурди като например един комичен гаф през 70-те години, когато коментаторът не успя да забележи гола на великия стрелец Петър Жеков във вратата на световния отбор в бенефисния мач на Лев Яшин в Москва?! Малко по-късно нашенските „социалистически медии“ търсеха под вола теле, за да принизят грандиозните триумфи на българските армейци в Европа. Дори стигнаха дотам в злобата и завистта, че провокираха идиотското решение на футболната централа да пренесе вътрешните наказания в турнирите на УЕФА?! Само и само да се пречи на единственият наш тим, конкурентоспособен на голямата международна сцена.

 

Все в същата синя тоналност на комплексарщина и реваншизъм се развиваше и неправдоподобната партийна кампания за фаворизиране на Георги Аспарухов за сметка на червените виртуози Димитър Якимов, Никола Цанев, Петър Жеков, Георги Денев, признати от целия свят, но не и от родните медийни измекяри. Репресията продължи и спрямо Христо Стоичков. Младите поколения трудно могат да си представят за каква грозна тенденция става дума.

 

Затова ще им поднеса два примера: в онези години информацията бе ограничена и точно по тази причина дълго време у нас се криеше фактът, че не Аспарухов, а Иван Колев е първият българин, попаднал в десетката на „Франс футбол“ за „Златната топка“. Както и това, че носителят на „Златната обувка“ Петър Жеков имаше повече точки от Гунди в същата класация. Бедна ви е фантазията какви безумия се сипеха преди близо половин век за „консуматорството“ на българския Герд Мюлер, само и само да не бъде засенчен партийно-държавният фаворит от „Герена“…

 

Нахвърлям отделни епизоди от една десетилетна история, за да се проясни в известна степен и актуалната картина. Очевидно и днес е валидна психологическата нагласа в немалко от така наречените „журналисти“, че всичко лошо, пошло и гадно, изречено срещу ЦСКА, е добре дошло за кариерата и рано или късно носи дивиденти. По елементарната причина, че подобно поведение обслужва отбора на всички власти, разполагащ с явни и задкулисни механизми да наказва неудобните и да поощрява „правилните“. Ето го източникът на нечистоплътния медиен слугинаж у нас.

 

По тази логическа верига неизбежно стигнахме и до скандала от Копенхаген. И само наивник може да се учудва на антибългарския коментар в българския ефир при положение, че от три десетилетия ЦСКА почти официално е обявен за вражески отбор в собствената си родина?! От кого? Ами от лицемерни псевдодемократи, откровени фашизоиди, мутри, всевъзможни мошеници и, естествено, от агентите на ДС около ФК „Доносник“. От известно време към тази компания се присъединиха и клакьорите на Проекта с държавни пари от Делиормана.

 

Двойният стандарт и различният аршин на държавата ясно проличаха от казусите с базите, инвестициите, спонсорите, законите, концесиите, футбола, баскетбола, волейбола, олимпийските дисциплини и т.н. И така десетилетната античервена медийна нишка се превърна в желязна верига, задушаваща спорта и обществото. Как при това положение да очакваме обективност за деянията на костотрошачите Тиам и Шоколаров или за гадната свирка в Разград на „рецидивиста“ Николай Йорданов?! Да не говорим за гнусните провокации на тема „идентичност“ на фона на категоричната позиция на червената общност в подкрепа на своя единствен и неделим отбор от „Армията“…

 

ГЕОРГИ АТАНАСОВ