ЦСКА СПЕЧЕЛИ СВОЯ МАЧ

петък, 10 август 2018 г. | Прочетена: 197440
Автор:
Георги Атанасов
Георги Атанасов
Принт Свали PDF
- Аа +

За смисъла на едно простичко „ен“…


Както обикновено ще се опитам да поставя акцентите върху темите и проблемите, които не са тайна за публиката, но не е излишно да се изтегли водещата червена нишка. ЦСКА не успя да победи в първия мач „Копенхаген“, но зад тази формална загуба надничат много неформални победи. И не случайно почти никой от армейската общност не бе огорчен, натъжен или гневен след грандиозната червена фиеста в четвъртък вечер. Нещо повече – дори враговете гузно мълчат, очевидно стреснати от неудържимата мощ под знака на свещените четири букви. Опитват да намалят цифрите от трибуните и да манипулират фактите, но това ги прави още по-жалки.

 

Тук е моментът да отчета професионалния подход на един спортен ефир, наричан от моя милост радио „Подуяне“, който прояви достойнство като информира за присъствието на 1800 армейци на реванша срещу „Адмира Вакер“ в Австрия. Нещо, което не посмяха да направят даже някои номинални „цесекари“ в определени редакции, очевидно притискани до стената от своето началство…

 

Най-напред трябва да се изтъкне това, че 31-кратните шампиони вече изпълниха мисията „Завръщане в Европа“ след четиригодишно изгнание по извънспортни причини. Равносметката е отлична – два преминати кръга в турнира от Лига Европа, уникална атмосфера при домакинствата на „Армията“ и на националния стадион, потресаващ десант от близо 2000 ултраси във Виена, забележителна промоция на Ел Маестро и Мауридес и усещане за нещо специално. И всичко това точно три години след неправдоподобния кошмар - фалита на Лупи и заточението във „В“ група…

 

По традиция жребият начерта най-тежкия път пред ЦСКА, но това е съдбата на великия армейски тим от Парка на свободата. Още от първите стъпки в евротурнирите преди шест десетилетия и досега. В момента „Копенхаген“ е практически непреодолимо препятствие за българските отбори и това се видя още преди година и половина, когато датчаните се наложиха със същия резултат в същия турнир над „Лудогорец“. Излишно е да се припомнят групите на ШЛ и ЛЕ, трансфери, бюджети, имена и рейтинги. Преди три десетилетия този „Копенхаген“ щеше да бъде малка гара за ЦСКА с трите европейски полуфинала, но оттогава изтече много вода, която преобърна с главата наопаки историческите стандарти в европейския футбол. Тоест, днес тимът от родината на Хамлет е твърда стойност под самия Еверест на Стария континент, докато ЦСКА е в процес на възстановяване, възраждане и надграждане.

 

Естествено, повлияха и други фактори. Обективни и субективни. И липсата на трима абсолютни титуляри – Бодуров, Малинов, Джеферсън. И ранната контузия на Джеси. И най-вече – престъпното съдийство на белгийските свирки, които направо опорочиха мача. Само няколко примера в тази насока – абсурдна засада на Десподов още в началото, чудовищен гаф при върната топка към вратаря на гостите, неадекватен червен картон за Чорбаджийски, тенденция при отсъждане на нарушенията, търпимост към висящия с официално предупреждение Кодро и т.н. Съвсем ясно бе, че съдиите от богатата Белгия обслужват интереса на още по-богатата Дания…

 

Да се върнем обаче към най-важното. ЦСКА спечели своя мач далеч преди началния сигнал в четвъртък вечер. Самото присъствие на 26-27 хиляди по трибуните, а може би зрителите бяха към 30 000, ако се вземат предвид правостоящите, гратисчиите и феновете по двама на кон в сектор „Г“, бе нещо невероятно, замайващо, непосилно за описване. Взети в контекста на времето и в пика на отпускарския август тези числа се равняват минимум на 60 000 в една друга епоха, когато армейците от София бяха страшилище за цяла Западна Европа.

 

Да останем обаче в наши дни. Червената общност покори един от най-високите върхове в своята 70-годишна митология. Събраните в юмрук любов, вярност, надежда и … болка изригнаха като могъщ вулкан от страст, емоция и оптимизъм, за да разтресат и столицата, и страната, и Европа. Седмица след историческата инвазия на „Червената армия“, превзела за втори път Виена 73 години след края на Втората световна война…

 

Много нещо съм видял за половин век по стадионите и за близо четири десетилетия в професията, но никога не съм се докосвал до такава морална мощ и сила като енергията на червената общност на 9 август 2018-та. Тази грандиозна фиеста бе изкупление за мъките и предупреждение за душманите от всякакви кабинети, партии и задкулисия. По-добрата половина на България заяви ясно и категорично своята позиция – внимавайте как се отнасяте към ЦСКА, защото още малко и червеното море ще ви отнесе. Заедно с двойния стандарт, държавната помощ, сателитните системи, подизпълнителите, куфарчетата и съдийските аванти за Подуяне и Делиормана. Да споменавам ли рецидивите на „джендърите“ от фризьорски салон „Перука“ в Разград, Стара Загора и Монтана? А най-отвратителните извращения предстоят…

 

Разтърсващата вечер в Борисовата градина за сетен показа, че фалшивата полемика за „идентичността“ и „автентичността“ на ЦСКА отдавна е изтекла като мръсна пяна в Перловската река. Огромната любов, солидарността и съпричастието, предавани от баща на син, от дядо на внук, отъждествяването с каузата на свещените четири букви не се побират в никакъв Търговски закон и не зависят от никакви АД-та, одити и фалити. Има истина една и това е ЦСКА, както пее сектор „Г“. И така мачът с „Копенхаген“ окончателно затвори страницата на гадната синьо-зелена спекулация като междувременно погреба погребалните агенти и техните медийни озвучители. В царевичната нива край Вадуц…

 

Не мога да пропусна и „еничарите“, които отсега нататък няма да се показват на светло, ако имат два грама мозък в тиквите. Защо ли? Ами, защото смисълът на нещата се сведе до едно простичко „ен“? Онзи ден единственият, вечен и неделим отбор на Българската армия, наречен ЦСКА, игра като равен с Копенхаг(ен), докато родоотстъпниците, пристанали на доносниците и Агата, ще се изправят срещу …

 

Ерд(ен)?! Ето това, второто, готвеха за ЦСКА историческите комплексари и реваншисти. И щяха да постигнат мечтата си с подкрепата на кириакстефчовците като синчето на шефката от корпорация „Каптагон“ (по гениалната формулировка на Николай Слатински), ако ги нямаше червената общност и … Гриша Ганчев…

 

ГЕОРГИ АТАНАСОВ