Антонио Вутов: Наказаха ме сурово

понеделник, 4 март 2019 г. | 11:20 Прочетена: 27621
Автор:
Лудогорец - Ботев Пловдив, Антонио Вутов и Козмин Моци
Лудогорец - Ботев Пловдив, Антонио Вутов и Козмин Моци
Принт Свали PDF
- Аа +

"Изпуснах си нервите, за което съжалявам. Наистина не съм от играчите, които спорят със съдиите."


Халфът на Ботев (Пд) Антонио Вутов стартира силно футболната пролет. Той вкара двата гола в първите два мача на „жълто-черните“ след подновяването на първенството: със Славия (1:0) и Лудогорец" (1:1). В двубоя с шампионите получи червен картон след пререкание със съдията Станислав Тодоров и бе наказан за 3 срещи. От началото на шампионата Вутов има 6 гола в Първа лига.

- Антонио, започнахте много силно пролетта с два важни гола. Може ли принудителната почивка заради наказанието да ви върне назад във формата?
- Наистина годината започна добре за мен и за отбора. Направихме две победи и равен с Лудогорец. Отбелязах два гола. Сега това принудително отсъствие няма как да не повлияе. Надявам се, когато се върна в игра, пак да съм в добра форма, Това ще ми е обица на ухото занапред да не постъпвам така.

- Не сте от футболистите, които спорят със съдиите. Какво се случи в онази ситуация?
- Тогава може би и напрежението се беше насъбрало малко повече. Вече беше към края на мача, резултатът - 1:1. Изпуснах си нервите, за което съжалявам. Наистина не съм от играчите, които спорят със съдиите. Съжалявам за постъпката си, въпреки че доста сурово ме наказаха. След края отидох и се извиних на Станислав Тодоров. Не че това повлия на наказанието ми - пак ме санкционираха сурово. Но аз го направих, защото сметнах, че така е редно.

- Ботев започна силно пролетния дял и вече е четвърти. Каква е целта пред отбора?
- Първото и най-важно е да влезем в първата шестица. Има още три мача до плейофите. След това целта е да сме колкото може по-напред. Трябва да влезем в шестицата. След това срещу силните отбори ще видим.

- А Лига Европа - през първенството или Купата, ще гоните ли?
- Нека първо изпълним влизането сред първите шест отбора. Да видим как ще се развият нещата. След това апетитьт идва с яденето. Ще направим всичко, което зависи от нас. Ще е страхотно да се класираме за евротурнирите.

- Лудогорец ли свали нивото тази пролет, или другите започнахте да го настигате?
- Срещу тях всички отбори се хвърлят и дават всичко от себе си. Искат да играят на възможно най-високо ниво срещу най-добрия отбор. Отделно и те подходиха малко повърхностно към първите мачове. И се видя, че когато не играят на върха на възможностите си, имат проблеми. Но вярвам,че с хода на мачовете ще навлязат във форма и пак ще се представят на познатото ниво и ще побеждават.

- Това означава ли, че няма да имат проблем за титлата?
- Не знам. До голяма степен зависи и от представянето на двата отбора зад Лудогорец. Дали ще съумеят да играят така, че да ги затруднят. Но едно е сигурно, първенството ще е интересно. Няма да бъде решено рано-рано, както се очакваше след есенния дял

- Прави впечатление отличното ви взаимодействие с Тодор Неделев. Интуитивно ли е?
- Всички знаят колко класен футболист е Тошко. Той намира пролуки сред противниковите футболисти за пасове там, където други не ги виждат. Играем много време заедно вече. Познаваме се добре и това помага. Надявам се с идването на плейофите и важните мачове това да продължи. Той да подава все така не само на мен, а и на другите в атаката на Ботев.

- Доволен ли сте от втория си престой в Ботев до момента и какво ви накара да се върнете в отбора?
- Да, чувствам се добре и съм щастлив. Играя, хората ме ценят. Само това наказание сега малко ми развали настроението, но ми е за урок. Върнах се в Ботев по няколко причини. Тук се чувствам добре, познавам хората и града. Другата е в треньора Николай Киров. Той е отличен специалист и много искаше да се върна. Желан съм, уважават ме.

- Имаше ли други варианти пред вас?
- Имаше някакви други варианти, но не бяха конкретни. А първенството беше започнало. Не исках да чакам и да започна да играя в средата на мачовете в някой шампионат. Тук също се бяха изиграли 2-3 двубоя вече. Исках да вляза и да помогна на отбора. Аз съм такъв, не чакам за някъде до последния момент. Отивам там, където съм желан.

- През лятото изкарахте цялата подготовка с Левски. Какво доведе до раздялата в последния момент?
- Наистина изкарах подготовката в Левски. Моето желание беше да остана, На 90% беше, че ще продължа на „Герена“. Накрая се появиха някакви разминавания и факти, които доведоха до това да не подпиша. Но не искам да ги коментирам и да се връщам на тях.

- Съжалявате ли, че въобще се върнахте там?
- Не, не съжалявам. Аз се върнах, защото треньор беше Николай Митов, а спортен директор Даниел Боримиров. Те ми представиха идеята си за развитие на отбора, която на мен ми допадна. Искаха да е с повече български футболисти, гръбнакът да е от юноши на клуба. Но така стана, че аз подписах и след два месеца те вече не бяха в клуба, Дойде нов треньор. който имаше коренно различно мнение за развитието на отбора, за играта. Но не съжалявам. За мен това беше опит. Научих много, работих при различен треньор с други методи.

- Оставате в историята на клуба като най-младия дебютант, като задминахте дори Георги Соколов. Какво означаваше това за вас тогава и как се чувствахте?
- Тогава бях много малък и въобще не осьзнавах какво се случва и колко важно е това. Радвах се, но не го оценявах истински. Тогава в Левски пак имаше проблеми. Треньорът беше махнат, чакаше се да дойде Ясен Петров. Имаше временен - Викторио Павлов. Той ме познаваше още от юношите. Играехме с Локомотив (Сф) на стадион „Славия. Имаше напрежение в мен, но мисля, че се включих добре. Можехме да изравним резултата. И днес още не мога напълно да оценя това постижение. Може би след време, когато вече спра да играя, истински ще разбера какво означава това за клуб като Левски.

- Много млад заминахте и за Удинезе. Това ли беше причината да не успеете да се наложите там?
- Да, това беше от решаващо значение. Заминах едва на 17 години. Въобще не знаех какво ми предстои и какво да очаквам. Отидох в коренно различна страна, не знаех езика. Културата там е друга. За хората в Италия футболът е религия. Подкрепят отборите си неистово. Беше ми трудно. Все пак мисля, че в последната година в Лече де бях адаптирал. Знаех езика и ми беше по-лесно. Въпреки това предпочетох да се върна в България. Исках да се докажа първо тук. Да успея да спечеля нещо и да направя име и тогава отново да търся трансфер навън.

- Какво ви даде престоят в Италия?
- Най-вече опит. Видях как се работи на високо професионално ниво. Също така се уверих, че за да постигаш целите си, трябва да работиш усърдно и целенасочено всеки ден и във всяка една тренировка.

- Може ли скоро отново да ви видим в чужд отбор?
- Както знаете, във футбола всичко е възможно. Млад съм и се надявам тепърва кариерата ми да се развива във възходяща линия. В момента обаче съм концентриран само и единствено върху личното си и отборно представяне в Ботев и не мисля за трансфери и чужбина. Времето ще покаже.

- Имате син. Той е много малък, но вече има ли интерес към топката и разпознава ли баща си в мачовете?
- Малък е, но ме разпознава. Аз не искам да го карам да става футболист. Ще видим какво ще избере, когато порасне.

- Как решихте да го кръстите Диего? Мнозина смятат, че е заради Марадона?
- Много хора ме питат за това. Истината е, че и харесва как звучи това име. Няма нищо общо с Марадона. Когато бях в Лече, там има една легенда Фабрицио Миколи. Той идваше да помага. Има двама синове и единият се казва Диего. Хареса ми името. Не е свързано по никакъв начин с Марадона.

Елица Младенова, "България Днес"

 
®Livesport.bg /