Владо Николов: От федерацията не постъпиха коректно с мен

събота, 15 април 2017 г. | Прочетена: 25898
Автор:
Владимир Николов, Константин Папазов и Даниел Боримиров
Владимир Николов, Константин Папазов и Даниел Боримиров
Принт Свали PDF
- Аа +

"От моя страна няма опозиция на Данчо Лазаров", призна президентът на Левски


Бившият волейболист Владимир Николов даде интервю, в което обяснява какво е довело до решението му да напусне БФ Волейбол:

 

- Владимире, в начало­то на седмицата обяви, че напускаш федерация­та по волейбол. Закрива­нето на позицията гене­рален секретар ли е ос­новната причина за то­ва?
- Практически да.

 

- Борислав Кьосев, член на УС, обаче каза, че това е било формално заради изискване на международната феде­рация за унифициране на длъжностите. Той дори изрази мнение, че си из­бързал с декларацията...
- Боре Кьосев е един изключително уважаван от мен човек, но ще си позволя да не се съглася с мнението му. Първо -ако действително имаше такова изискване на международната феде­рация или пък на Европейската конфедерация, то аз със сигурност щях да знам. Все пак точно това ми беше работата да комуникирам с двете институции. Второ и да е имало такова изискване, а аз случайно да не съм разбрал за него, то от на­шата федерация щяха да ме уведомят. А не да го научавам от медиите. То­ва не е коректно отноше­ние.

 

- През годините като че ли хората свикнаха да има опозиция на федера­цията, лагери, офанзиви за сваляне на председа­теля Данчо Лазаров. Има ли нещо такова в момента?
- Не, категорично ня­ма. Поне не и от моя стра­на. Моето напускане е просто едно лично реше­ние. Махнах се, защото нещата не се правят така.

 

- Има ли обида у теб заради това, че нещата се развиха по този начин?
- Не, обида щеше да има, ако съм имал някак­ви очаквания.

 

- Съжаляваш ли, че прие да станеш главен секретар?
- В никакъв случай не съжалявам. Работата бе­ше интересна, научих много неща за кратко време и имах страхотни колеги в офиса. Искам да благодаря специално на Илия Илиев, който за­почна да ме учи на зана­ят, така да се каже. Той има огромен опит и по­знания.

 

- Трябваше да се зани­маваш активно с органи­зацията около световно­то първенство догодина, на което сме домакини с Италия. Твърдо ли изос­тавяш и този ангажи­мент?
- Да, със сигурност. Световното първенство се организира от българ­ската федерация по во­лейбол, а аз вече не рабо­тя там, така че нещата са ясни.

 

- Някои те обвиняваха в конфликт на интереси, тъй като си и президент на Левски София. Имало ли е моменти, в които едното е пречило на другото?
- Никога не ми е пречи­ло, нито пък съм използ­вал едното за другото. А защо не се коментира, че например Иван Сеферинов е в явен конфликт на интереси (шеф на Сла­вия, член на УС на БФВ и треньор на женския на­ционален отбор - б.а.).

 

- Още докато беше съ­стезател, се коментира­ше, че си в близки отно­шения с Данчо Лазаров. Някои дори си обясниха с това назначаването ти във федерацията и рабо­тата ти като треньор на младежкия национален отбор. Има ли разрив между вас?
- Отговорът и на двата въпроса е не. Първо никога не съм бил в толкова близки отношения с Лазаров, както някои са си мисли­ли. Просто през голяма­та част от състезателна­та ми кариера той ми е бил работодател. От моя гледна точка в момента между нас няма кон­фликт или разрив в отно­шенията.

 

- В началото на сезона един президент на клуб започна война срещу теб в медиите и говореше, че крадеш деца от други клубове. Наскоро обаче стана ясно, че 4 момчета от неговия клуб сами са се преместили в трети клуб. Как прие атаките и квалификациите по твой адрес?
- Да кажем, че беше дразнещо да чуваш опре­делени квалификации за себе си. Проблемът е, че в България е много трудно да защитиш името си по съдебен път. Просто законодател­ството е такова. Изклю­чително трудно, да не ка­жа почти невъзможно е да осъдиш някого за кле­вета. А развитието на не­щата в клуба на въпрос­ния човек показва до­колко той е бил прав. В крайна сметка не му се сърдя, най-важното е да има клубове и те да за­палват децата по спорта.

 

- Как обаче може да бъде регламентирано това преминаване на де­ца от един в друг клуб, без да са налице дежур­ните драми?
- Най-логично е да има фиксирани тарифи, по които да се уреждат тези трансфери. И, разбира се, да има таван на иска­ната сума, защото ако президентът на даден клуб реши да поиска, да речем, 100 000 лева за де­те на 12 г., то трансферът му става невъзможен. Така детето може просто да се откаже от спор­та. От друга страна, със сигурност трябва да има финансова компенсация за клубовете и треньори­те, които са работили с дадено дете. Ние опитва­ме да копираме модели от Франция, Италия, но не се съобразяваме с об­становката в България. Във Франция всички клубове са общински и треньорите получават заплати от общините. Там преминаването на деца от един в друг клуб става свободно. В Ита­лия обаче клубовете са частни и там се плащат трансфери.

 

- Синовете ти Алекс и Симеон са основни фигу­ри в отбора на Левски София до 14 г. Как се чувстваш като зрител на мачовете им?
- Чувството е много приятно, вълнувам се с тях и преживявам мачо­вете като всеки родител. На първо място съм щастлив, че правят това, което им е приятно и им носи удоволствие. Запа­лени са по волейбола, играят и, трябва да приз­ная, се справят добре.

- Съпругата ти Мая е бременна в 9-ия месец с четвъртото ви дете. Как се чувства тя?
- Добре е, всички сме в нетърпеливо очакване.

 

Явор Геронтиев, "24 часа"

 
®Livesport.bg /

ТОП за деня

Футбол Мeн