Петевите гениалности

сряда, 10 юни 2015 г. | Прочетена: 2060272
Автор:
Ивайло Петев
Ивайло Петев
Принт Свали PDF
- Аа +

Нов треньор, нов подход, нова тактика. И накрая 0:4 срещу Турция. Наред е любимото клише - резултатите в контролите не са важни. Факт е само, че на хоризонта вече се задава един остров, който може да се превърне в Остров на ужасите за България.


Имиджът на Ивайло Петев бе изключително излъскан - от ръководители и медии. Любо Пенев вън, да влиза момчето с новите идеи. Има успехи - титла с „Лудогорец“ (историята показа, че това го може всеки следващ) и второ място в Кипър. И от двете места следваше уволнение.

Петев сигурно е гениален тактик, но решенията му стават все по-застрашителни. В най-безсмисления мач на България - контролата срещу Румъния в Анталия през февруари, когато никой не си пускаше футболистите, направихме 0:0. Тогава селекционерът извика четирима от „Литекс“. Двама въобще не играха, а един се появи за 30 секунди като тактическа смяна за пазене на резултата. Красимир Балъков с почуда попита защо са канени играчи, които дори в неофициална контрола не са в сметките. Едва ли са помолили за един сак с екипировка.

Така стигаме до Истанбул. Край Босфора разбрахме, че имаме толкова много звезди, че единственият български титуляр в Серия А няма място сред 11-те на България. Още по-лошо - явно е толкова слаб, че влиза при 0:3, когато мачът само се доиграва. Естествено, става дума за Ивайло Чочев. Единственият наш титуляр в едно от петте големи първенства на Европа.

Вероятно треньорският поглед на Петев не стига до остров Сицилия или поне до ефира на родни телевизии, където предават директно всеки мач на „Палермо“. Разбира се, Чочев не е нито Шави, нито Швайнщайгер. Но е обидно да бъде резерва на играчи от вътрешното първенство.

Тактически гениалности видяхме и срещу Италия, когато в последния половин час атаката ни водеше Валери Божинов, който отново си търси отбор след престой във втородивизионния „Тернана“. По тази причина са и шушуканията, че въпросните 30 минути на Бож срещу Италия са били важни от... мениджърско естество. Но доказателства няма, затова дотук.
Още повече се приближихме до острова. Същият, в който се блъсна като селекционер Любо Пенев през ноември. А историята показва, че у нас треньорските съдби често си приличат.

"Труд"