Какво направиха нападателите на ЦСКА?

вторник, 12 юни 2018 г. | Прочетена: 21823
Автор:
Кирил Десподов
Кирил Десподов
Принт Свали PDF
- Аа +

Предлагаме ви интересна статистика за изявите на футболистите през миналия сезон 


fccska.com е неофициален сайт на ПФК ЦСКА (София). Сайтът е направен от армейци, които стават и лягат с мисълта за ЦСКА, за армейци, със същата дневна програма. Цел на този проект е да обедини усилията на всички фенове на червения отбор в създаването на визитки на футболисти и треньори и пълна статистика за турнирите и футболните мачове в официални и приятелски мачове на ЦСКА от 1948-а до сега.

 


В продължение на пет публикации ще се опитаме да резюмираме представянето на всеки един от треньорите и играчите дали принос в последния футболен сезон на любимия ни тим. В първата част ще разгледаме представянето на треньори, във втората част на вратари и защитници, в третата част на халфове и млади играчи на тима, в четвърта част на крила и нападатели и в последната пета част статистика от нашия сайт за всички играчи по следните показатели – минути игра, брой изиграни мачове, вкарани голове и асистенции.

 


Ако тази публикация ви е накарала да отворите нашия сайт е постигнала целта си, ако след това имате информация за играч или треньор, снимка или видео, с което ние не разполагаме, с удоволствие ще впишем и вас като автор на статия в сайта ни.

 

 

Кирил Василев Десподов – Един от играчите с откровен подем в представянето си. Надарен с бързина и техника, с добър удар и прилично центриране, роденият в Кресна нападател влезе ударно в червените сърца. Показа завидно разбирателство с Каранга в предни позиции, пак заради него се и понаучи да пресира противниковите защитници, като разбира се има резерви в този компонент. С времето и играта както за ЦСКА, така и за националните гарнитури понатрупа нужното самочувствие и е въпрос на време, ако не бъде продаден разбира се, да се превърне в лидер на червения отбор. Всичко това го превръща в може би най-конвертеруемият млад български футболист въобще и много скаути ще пробват да го отмъкнат още това лято. Ако мога да бъда полезен със съвет, то имайки предвид опита с Недялков, е по-добре да дадем още сезон – два на това младо момче в ЦСКА, за да има време да остави трайна светлина, преди закономерно да бъде продаден за много пари в силно първенство. Имам само една забележка към човека Десподов – шампион се става първо в главата, след това на тренеровъчното игрище, чак след това на терена и за десерт в социалните мрежи.

 

Енрике Роберто Рафаел – Младият бразилец започна трудно първия гастрол в кариерата си. Температурните разлики, езиковата бариера и по-силовата игра се оказаха трудно начало за приятеля на Каранга. Последвалата контузия го върна още по-назад и сякаш се бяхме настроили за логична бърза раздяла, когато Енрике се възроди. Бързина, финт, изненадващ удар без подготовка и най-важното изключителна преса и непримиримост го превърнаха в един от най-нестериотипните ни футболисти и задача номер едно за оставане на Армията и през следващата година. А Енрике просто трябва да превърне представянето си в константа, за да бъде звезда в редиците ни.

 

Александър Веселинов Георгиев – Друг от играчите с потенциал за разгръщане както в ЦСКА, така и в националните ни отбори. За съжаление бе използван много повече на непривичната за него позиция на ляв защитник, където откровено се чувства несигурен и греши повече от нормално. Въпреки това с редки избухвания показа, че при правилна и по честа „употреба“ би могъл да бъде извор на непредсказуемост с бързина, финт и нелош удар. Много по-полезно и за него и за отбора ни ще бъде гласуване на малко повече доверие в мачове с по-слаби противници, по същия начин като Атанасов например, а не хвърлянето им без един мач титуляр срещу отбори като Левски и Лудогорец.

 

Густаво Кулма – Колумбийският офанзивен играч даде по-малко отколкото можеше на ЦСКА. След седемнайсет мача и два гола през първия полусезон бе донякъде изненада, че бе продаден, но това може би се дължи на впечатлението, че не се раздаваше на сто процента във всеки мач. При все това с бързина и нестандартност може би щеше да има много по-голям принос към отбора през втория полусезон, отколкото новите на неговата позиция, пък било то и заради приспособяването, което им бе необходимо.

 

Едвин Оппонг Анане Джеси – роденият в Нидерландия ганайски футболист бе последният пристигнал по време на зимната пауза. Това обуслови и късната му интеграция в тима, а последвалата травма още повече го извади от комфортната му зона. Лично аз очаквах по-агресивен и бърз флангови футболист и първите му изяви по-скоро разочароваха. В края на сезона направи няколко добри включвания, особено срещу Левски се понрави с добър финт и поглед върху играта. Загадка остава физическото му състояние – изглежда ми чуплив и недостатъчно участващ в пресата на тима, може би именно поради здравословните му проблеми през пролетта.

 

Кевин Браян Меркадо Лима – Първият еквадорец в ЦСКА дойде и си замина като загадка. Престоят му под наем на Армията започна със статут на резерва, а когато всички мислиха, че може би е направил достатъчно да остане и през пролетта (най-вече с победния гол и играта си при победата в Разград), той не се завърна в тима. Отлична скорост, добро центриране и приличен удар бяха качества, които обаче Меркадо само загатваше през първия полусезон. Поради тази причина никой истински не съжаляваше за заминаването му, въпреки, че май реално можеше да бъде полезен във втората част на борбата за титлата.

 

Иван Митрев – Младокът се включи няколко пъти в групата, а след това изигра и тридесетина минути срещу Берое в един мач, в който ЦСКА играеше най-вече срещу собствената си мотивация. Заставайки на любимата си позиция на десния фланг, Митрев направи повече от прилично включване – отлично проби няколко пъти, като показа и умения да подава във важния момент на Десподов и можеше спокойно да се отличи с асистенция в първия си мач. Не само това - уплътни зоната пред Бодуров, който видимо се затрудняваше на поста десен защитник, като на няколко пъти се върна добре и помогна. Отлични впечатления и голямо обещание от този млад бързак.

 

Андре Филипе Алвес Монтейро Укра – привличането на Укра беше откровен хазарт и той се превърна в един симпатично изглеждащ зрител от слънчева Португалия.

 

Луис Фернандо да Силва Монте – Каранга – Бразилецът се превърна в човекът-отбор, сърце и душа на червения тим. Любимец на фенове и безпристрастни журналисти, истинската звезда на цялата ни Първа лига. Голове от всяко едно положение, винаги на точното място, преса по целия терен, снабден не с едно, а с най-малко две червени сърца. Звезда и като поведение и като стил на облекло, закачка с феновете, която доведе до истерия в масовото пространство както в подкрепа, така и срещу него. Някак естествено се превърна в заплаха и враг номер едно на обединеното синьо-зелено статукво и не закъсняха незаслужени червени и жълти картони, а така също и организиран (доказано от публикации на сини фенове два дни преди мача) опит за отказване от футбола. Контузии, ненужни понякога картони, лична трагедия и провокирана контузия попречиха на Каранга да стане голмайстор на първенството, но пък ако заради контузията Каранга остане още един сезон на Армията, това ще бъде най-големия подарък за юбилея към феновете. Далеч по закономерно ще бъде Каранга да премине за доста пари в голям отбор и да се надяваме един ден да се завърне отново в своя втори дом – ЦСКА.

 

Жан Карлос Бланко – Колумбиецът е безспорно най-доброто зимно попълнение за тима. Бърз и агресивен, гладен за игра и за голове, понрави се във всеки един от мачовете, които игра. Имайки предвид, че с формата на Каранга и схемата на Белчев с един нападател, той бе взет за резерва, се справи повече от добре и загатна, че би могъл да бъде добра алтернатива или след една проведене подготова и първи избор през новия сезон.

 

Роланд Ромарио Алберг – Нидерландецът от суринамски произход бе голямата надежда на зимната ни селекция. Имаше и несравнимо повече време от другите да се аклиматизира, за да окаже необходимата доза помощ в борбата на два фронта. Доста бързо долетяха и мнения отвъд океана, че в Америка са се едва ли не отървали от несериозния Алберг. В чисто технически план е снабден с отлична техника, добър удар и добро пласиране, но... Някъде четох, че за първите няколко мача, в които бе титуляр, нашите кондиционни треньори, са установили нула количество спринтове. Закономерно загубил титулярно място до края на сезона бе използван за пълнеж, и то тогава, когато противника е вече поизморен.

 

Кевин Кубемба – Роденият във Франция гражданин на Конго(Бразивил) си остана най-голямата издънка през този сезон на ЦСКА. Ялов нападател, тромав и незаинтересован, лазеше по нервите на всеки редови фен на ЦСКА.

 

Милчо Ангелов Ангелов – Милчо е пример за това, че ЦСКА не е лъжица за всяка уста. Безспорно талантлив, със способности да играе както в нападение, така и като атакуващ полузащитник, той си тръгна след скандал с иначе много хрисимия Белчев. Няма да бъде запомнен с много за жалост, защото имаше и още има хляб в това момче. Участва в 5 мача преди да бъде пратен при юношите и продаден в Славия.

 

 

АВТОР - МИЛЕН ВАСИЛЕВ